паркура
Паркуър, урбанска движителна дисциплина, която се появи в Франция през края на 20-ти век, представлява революционен подход към навигирането в физически среди. Тази динамична практика включва ефикасно движење през различни среди само с човешкото тяло, като се използват движения като бягство, скокове, лъзгане и прескачане. Практикантите, известни като трасьори или трасюзи, развиват способността си да преодоляват препятствия, адаптирайки движението си към различни архитектурни и природни характеристики. Дисциплината подчертава функционалната сила, пространственото осезание, ловкостта и психическа стойност. Обучението по паркуър обикновено включва овладяване на основни движения като прецизните скокове, кошурите, стеновите бягания и валировете, които могат да бъдат комбинирани в плавни последователности. Практиката се е развила отвъд своята първоначална военна корпоративна основа, за да стане признат спорт и изкуство, което влияе върху методите за фитнес обучение, архитектурния дизайн и популярната култура чрез своето появяване в филми и видео игри. Съвременните общности на паркуър подчертават безопасността, прогресивното обучение и отговорната практика, като praktikantite развиващи както физическите си възможности, така и психическа устойчивост чрез последователно обучение и предизвикателствено базирано учение.